Пишещият герой в следвоенната немскоезична литература

Резюме:

Статията анализира четири романа на швейцарските писатели Макс Фриш и Урс Видмер, както и на австриеца Томас Бернхард. Навсякъде повествованието носи т.нар. „неблагонадежден“ характер, което следва да бъде обяснено с модерния проблем за взаимоотношението между живот и литература, както и с различната трактовка, която той получава в отделните текстове. Изводът гласи, че през втората половина на ХХ век писането и фикцията все повече изгубват приписваната им от Модернизма аура на „другото“ на живота.

Ключови думи:

Изтегляне