Почитател на войната и гонител на християните. Още веднъж за образа на Омуртаг във византийската книжнина (Х – ХІІ в.)

Автори:
Страници: 87-97
DOI: https://doi.org/10.54664/XHSN1510

Резюме:

По всичко изглежда, че образът на хан Омуртаг във византийската книжнина (до XII в.) е оформен в текстове от десетото столетие както по отношение на летописните съчинения („Царе“ на Йосиф Генезий, Продължителят на Теофан, Vita Basilii), така и агиографските (Synaxarium ecclesiae Constantinopolitanae). В по-късни времена, когато българските земи стават част от империята, той е само леко изменен. За византийците Омуртаг не е фигура, меко казано, близка до сърцето им, макар да отчитат, че той сключва мирен договор с империята след години на кървави битки и не го нарушава до края на управлението си. В същото време той е възприеман като човек, който обича да воюва и се наслаждава да придобива плячка и пленници, а това не отговаря на византийската представа за поведението и нравствените качества на владетеля. Това, което особено дискредитира Омуртаг в техните очи, е фактът, че преследва християните, насилствено преселени от имперските територии в България по времето на хан Крум. Анализираните текстове не спестяват на читателя описанията на зверствата, които българският владетел извършва срещу византийците. Според тях Омуртаг е жесток човек, варварин, езичник и враг на християнството. Изглежда, че точно такъв негов облик се утвърждава в съзнанието на византийците.

Ключови думи:

средновековна България; Византия; Крум; Омуртаг; византийска книжнина (X – XII в.).

Изтегляне