Трансилвания между войните – от трансилванизъм към румънизация

Резюме:

Румъния достигнала апогея на териториалното си разширение през 1918 г. Присъединяването на новите провинции не означавало само добавяне на хора и територии, но и нов политически, културен и икономически манталитет. Бесарабия била провинция в рамките на княжество Молдова, която била присъединена от Русия през 1812 г. Буковина станала част от Хабсбургската империя през 1774 г., докато Трансилвания дълго време се намирала в границите на същата империя, а през 1867 г. била поставена под унгарско управление в Австро-Унгарската империя. В този контекст не било необичайно след Първата световна война някои административни разпореждания в Румъния да се оказват предизвикателство за някои от румънските политически лидери, макар и толкова различаващи се в разбиранията си. Това изследване проследява различията в мненията на политически лидери от Трансилвания и от Старото кралство относно формата на организация на държавата. Ако първоначално идеята за автономията на Трансилвания примамвала няколко политици от тази област, включително и Юлиу Маниу, с течение на времето към тази цел останали да се стремят само етническите малцинства. В обобщение авторът акцентира върху причините, които накарали румънците в Трансилвания да се откажат от централноевропейската идея за автономия и трансилванизъм и да се обърнат към теорията за централизма, много по-близка до балканските разбирания.

Ключови думи:

Изтегляне