Транскултурация и алиенация на идентичността: полски общности в Добруджа през първата половина на ХХ в.

Резюме:

По принцип, когато някой избере да се интегрира в национално мнозинство или по-голяма етническа група, той едновременно с това избира да напусне своята етническа общност. Подобно решение оказва влияние както върху съзнанието, така и върху ця- лостната личност на индивида, тъй като поражда не само преимущества, но също така и въпроси от рода на: кой е той самият, към чия общност принадлежи и като какъв се самоопределя. Успешната интеграция в национално мнозинство предполага повече от простата асимилация на националната култура. На практика тя не е от значение. Също така общият характер на културното взаимодействие, активното участие на групи в този процес довежда като резултат до създаването на уникална формация. Повечето от етническите поляци от Добруджа, които авторът е идентифицирал по техните имена, са дошли от региони със силно етническо смесване като Померания, Познания или Силезия, където поляци и немци живеели в пряк контакт благодарение на католическата религия и образованието. Липсата на образование на майчин език и не- ефективността на малкото традиционни институции ги накарали да изоставят своята етническа принадлежност към края на ХІХ и началото на ХХ в. в името на това да запазят католицизма като елемент от своята идентичност срещу асимилацията на ортодоксалното и румънско мнозинство.

Ключови думи:

Изтегляне