Отношението между разум и откровение – конфликт или хармония? Философският анализ на Ерик Вьогелин на отношението между разум и откровение

Резюме:

В модерната теория Ерик Вьогелин (1901–1985 г.) е признат за философ на трансцедентното преживяване и на опита на историческото битие. Той е един от политическите философи, който със своята политическа теория въвежда трансцендент- ното в политиката. Освен това той е един от водещите критици на секуларизма в об- ществените науки. В настоящото изследване е разгледан философският анализ на взаимоотношенията между разум и откровение, направен от германо-американския философ Ерик Вьогелин. Със своята философска и историческа теория той се опитва да „разбие” такива модерни категории като философия/теология, вяра/разум, разум/откровение, светско/свещено, религия/политика….. Вместо тези дихотомии той търси хармония между философия и теология, разум и откровение или вяра и разум, и особено между гръцката мъдрост и библейската мъдрост. За да докаже основната си теза, в най-добрите си работи той открива, че разумът притежава интуитивен аспект, а откровението има рационален аспект. Интерпретацията на Вьогелин на хармонията между разум и откровение или философия и теология се основава на изследванията му върху гръцката философия и юдейско-християнската теология. Накратко, според Вьогелин стремежът на Платон и Аристотел към бога се допълва от откровение, главно от акта на религиозност на Мойсей и Исус. В този контекст Вьогелин нарича тази дейност „интелектуални преживявания” (Платон-Аристотел) и „духовни преживявания” (пророци). „Духовните преживявания” включват „интелектуалните преживявания”, както и „интелектуалните преживявания” включват „духовните преживявания”. Всички те са теофанични събития. Вьогелин отхвърля съществуването на съществено напрежение между библейските и философ- ските традиции и смята, че библейското откровение и класическата гръцка философия споделят обща „интелектуална” същност. Според него погрешната дихотомия между разума и откровението е деформация, дошла от стоицизма и оказала решително влияние върху християнската теология в посока на оформянето на дихотомията разум/откровение. 345 За Вьогелин „естественият разум”, разграничен от „откровението”, е идея, развита от отците, когато те безкритично възприели символите за природата и разума на стоицизма като „философия”. От гледна точка на Вьогелин не може да съществува „естествен” разум. „Естественият разум” е „исторически”. Той е интелектуална конструкция на отците на Църквата. Като резултат от всички тези аргументи Вьогелин решава, че не би могло да съществува конфликт, напрежение или противопоставяне между философия и теология и че може едновременно да бъдеш и философ, и теолог. Ако се обърнем към историята, то съществуването на конфликт, напрежение или противопоставяне между тези традиции е историческо и социологическо. Отвъд това напрежение съществува църковният мо- нопол върху откровението и властовите отношения. Според Вьогелин, ако се абстрахи- раме от тази дихотомия, интерпретацията на откровението би била различна. В този контекст Вьогелин предлага свой собствен метод на тълкуване на откровението – меди- тация, т.е. символично и експериментално интерпретиране на откровението. В този доклад, в допълнение към анализа на Вьогелин на разума и откровението, се спираме и върху неговия метод на разчитане на откровението и в този контекст засягаме проблема за трансформирането на символите в доктрини чрез деградирането и вулгаризирането на символите. Освен това частично засягаме и политическите резултати от тази трансформация. Според Вьогелин проблемът за трансформирането на символи в доктрини засяга съвременната политика, защото, от негова гледна точка, макар че съвременните мислители изразяват философските си разбирания за историята в „светски” термини, тяхното историческо разбиране за човека и неговия свят е „теоло- гическо”. Според Вьогелин съвременните политически идеи в световен мащаб създават „религиозни системи” и заимстват символите си от религията, особено християнството, макар че това се отрича. Вьогелин използва термина „политически религии”, за да обясни този феномен в модерните времена. С техните политически религии съвременните мислители са изгубили връзката с трансцендентността и поради това преследват не божествено изкупление, а иманентно избавление. В съвременната политика нашите спасители са прогресивният супермен Кондорсе, позитивистичният супермен Комте, материалистичният супермен Маркс…. В този доклад, освен върху анализа на Вьогелин на разума и откровението и върху проблема за трансформирането на символите в док- трини, се спираме и на прочита на Вьогелин на съвременната политика като „политически религии”.

Ключови думи:

Изтегляне