След Вавилон

Резюме:

Империите отслабват и се срутват, но не винаги умират напълно дори след края на политическото си съществуване. Нови държави и общества се появяват на мястото на старите империи, но макар и нови, те си остават наследници на старите империи. Никоя империя не може да премине в прашасалите страници на историята без престъпления, кръвопролития, бунтове и войни. И всяка мъртва империя остава в езиците, културата, вярата, ежедневието, в стремежите, забавленията и тъгите на новите общества. Това е съдбата и отличителният крайъгълен камък, отграничаващ обществата, наследили всяка обширна империя. Това, което прави балканския стремеж да се живее собствената история върху географското пространство на загиналата империя различен от подобни опити в други части на света, е вечната обреченост да се съжителства с „формата на живот” на призрака на империята. Една империята е рухнала и са се появили националните държави, османците си отиват, идва сталинизмът, рухва „Желязната завеса”, следват граждански войни, създават се нови национални държави и животът продължава, но въпреки тези промени всички и всичко на Балканите си остават „балкански”. Духът, допринесъл за тази балканска неприемствена приемственост, е османското наследство, дори толкова години след като османците са изчезнали. Животът на Балканите днес, въпреки всички различия, е подхранван от определена общност или поне близост в областта на музиката, облеклото, градското пространство, кулинарните традиции, сватбите и церемониите. Общите следи, отпечатък от „духа”, могат да се открият не само в турски думи като чаршия, бакалия, кале, джамия, бит пазар, сокак, симит, капъ, пенджер, хан, кебап, чорба, кюфте, зехтин, фасул, долма, патладжан, айран, салата, туршия, самун, софра, бардак, татлъ, кадаиф, баклава, наргиле, кафе и др., но и „семейната прилика” между балканските народи, използващи тези думи. Крайно необходимо е, заради всички балкански народи, да се разбере балканският Вавилон. Макар и различни по език и вяра, балканците споделят общи „форми на живот”, както ги определя Витгенщайн. Тези форми са нашата история и съдба, точно както е и все още бродещият на Балканите „призрак на османците”.

Ключови думи:

Изтегляне