Топоси на градското пространство в Плевен – исторически паралели и съвременни аспекти

Резюме:

Градоустройственият план на град Плевен от падането му под османска власт до края на ХVІІІ в. е все още слабо проучен и доста от въпросите са дискусионни. Темата е разработвана от неголям брой историци, като всеки един от тях малко или много е акцентирал върху отделни части на градското пространство, но никой не е задълбочил изследването си, за да постигне една реконструкция на цялостния османски облик на град Плевен. Моето експозе не претендира за изчерпателност на проблема, но наред с публикуваното до момента съм се постарал да представя топосите от онова време, наложени върху съвременната карта на града. На база сведенията от пътешественици, историци, архитекти и археолози съм провел и лични теренни проучвания, както и беседи с плевенски жители, родени през 20-те години на миналия век. В проучването си съм установил местоположението на повече от десет джамии при съ- ществуваща в момента само една, местоположението на отдавна изчезнал метох към Рилския манастир, местоположението на западната крепостна стена на унищожения от кърджалиите ма- настир „Св. Георги“ в Кайлъка, местоположението на унищожената еврейска синагога, место- положението на голямата турска баня, местоположението на част от махленската структура от онова време и др. Османският облик на град Плевен започва да се променя непосредствено след Освобож- дението, като не мога да посоча точна хронология. Със сигурност се знае, че една от последните промени е събарянето на Куршум джамия през 1934 г. Въпреки че градският облик на Плевен е изцяло променен, паралелът между минало и настояще е актуален и би могъл да се доразвива при по-нататъшни задълбочени изследвания.

Ключови думи:

Изтегляне