Концептът глупост в българската картина на света

Автори:
Страници: 252-266
DOI: https://doi.org/10.54664/SSOG9714

Резюме:

Глупостта е универсално човешко качество, което се включва в критериите за оценка на човека, а следователно представлява интерес от гледна точка на антропоцентричната изследователска парадигма. В опозиция на ума глупостта се оценява като негативно човешко качество. В статията се анализират в лингвокултурологичен план трите страни на концепта: понятие, образ и значение (според класификацията на Воркачов). За да се открие националноспецифичното, се правят съпоставки с полския език. Наблюденията се извършват върху материал от няколко източника: речникови описания, паремиология, жаргон и асоциативна интерпретация на концепта.

Ключови думи:

глупост, концепт, картина на света, паремии, асоциации, жаргон

Изтегляне