Бъдещите времена в българския език като морфосинтактични характеристики на Балканския езиков съюз
Автори:
Хелмут
Вилхелм Шалер
Страници:
13-
21
DOI: https://doi.org/10.54664/OWHX8129
Резюме:
В статията се разглежда системата на бъдещите времена
в българския език като част от морфосинтактичните особености
на Балканския езиков съюз. Анализира се хипотезата, че съще-
ствува балкански център на бъдещи времена – от Византия и
съвременния гръцки език през българския език (включително
македонския) към сръбския, хърватския и към словенския, където
бъдеще време се образува с глагола ‘съм’, но българският език
наистина притежава най-големия брой парадигми за бъдеще
време. Някои глаголни форми в съвременния български език
водят началото си от старобългарския, като това е вярно и за син-
тетичните, и за аналитичните. Но някои глаголни форми са резултат от влиянието на други балкански езици, като адстратните
балкански романски или балкански гръцки, както и на супер-
стратния турски език.
Ключови думи:
бъдеще време, Балкански езиков съюз, български
език, морфосинтаксис
Изтегляне
656 изтегляния от 12.10.2020 г.