Проблеми на устната комуникация
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО

Бъдещите времена в българския език като морфосинтактични характеристики на Балканския езиков съюз


Автори:
Хелмут Вилхелм Шалер

Страници: 13-21
DOI: https://doi.org/10.54664/OWHX8129

Резюме:


В статията се разглежда системата на бъдещите времена в българския език като част от морфосинтактичните особености на Балканския езиков съюз. Анализира се хипотезата, че съще- ствува балкански център на бъдещи времена – от Византия и съвременния гръцки език през българския език (включително македонския) към сръбския, хърватския и към словенския, където бъдеще време се образува с глагола ‘съм’, но българският език наистина притежава най-големия брой парадигми за бъдеще време. Някои глаголни форми в съвременния български език водят началото си от старобългарския, като това е вярно и за син- тетичните, и за аналитичните. Но някои глаголни форми са резултат от влиянието на други балкански езици, като адстратните балкански романски или балкански гръцки, както и на супер- стратния турски език.


Ключови думи:

бъдеще време, Балкански езиков съюз, български език, морфосинтаксис

Изтегляне


503 изтегляния от 12.10.2020 г.