Проблеми на устната комуникация
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО

М-повторенията в българската реч


Автори:
Стоян Буров Велико Търново, България
Велин Петров

Страници: 38-83
DOI: https://doi.org/10.54664/CBKS1387

Резюме:


В българския език се употребяват повторителни конст- рукции, с които се изразява множественост и интензитет, напр. бавно-бавно, рано-рано, на вълни на вълни. Думите, които се дублират, принадлежат към различни части на речта – наречия, прилагателни имена, съществителни имена, числителни имена, глаголи. Подобни словообразувателни модели съществуват в редица езици, в това число и в балканските. Според някои из- следователи за широкото разпространение на явлението в бъл- гарския и останалите балкански езици основна роля е изиграл турският език, защото редупликацията е словообразувателен модел, който е широко разпространен в тюркските езици, вкл. в турския език. Наред с тези повторителни конструкции в българ- ската реч се употребяват и частични редупликации, предимно на съществителни имена и особено в множествено число, при които повторената дума започва със съгласната м, напр. кебап- чета-мебапчета, бири-мири, компютри-момпютри, дънки- мънки, кръвно-мръвно. Ние нарекохме тези конструкции м- повторения. Тук са изложени предварителни наблюдения вър- ху това интересно и към момента много слабо проучено явле- ние в българския език.


Ключови думи:

пълна редупликация, частична редупликация, м-повторения, ареал на разпространение

Изтегляне


923 изтегляния от 12.10.2020 г.