Към въпроса за граматическите отношения в апозитивните словосъчетания

Автори:
Страници: 88-105
DOI: https://doi.org/10.54664/LWGB1691

Резюме:

В изследването се прави опит да се представи историята на схващанията на българските езиковеди относно лингвистич- ния статус на словосъчетанията, съдържащи определяемо и при- ложение. Акцентът се поставя върху начина, по който различните автори интерпретират както граматическите отношения между компонентите на анализираните словосъчетания, така и кон- кретните синтактични връзки, чрез които се реализират тези от- ношения. Ако в миналото основният проблем е еклектичното смесване на обособяването с апозицията, в съвременните проуч- вания вниманието се фокусира върху трудността при иденти- фикацията на синтактичните функции на компонентите на апо- зитивното словосъчетание. Ключовата причина за амбива- лентната идентификация е, че без да се прилага универсален и непротиворечив критерий, като приложения се дефинират твърде различни и от семантична, и от морфологична гледна точка изре- ченски компоненти.

Ключови думи:

синтаксис; апозитивни словосъчетания; прило- жение; граматически отношения; синтактични връзки; прилагане.

Изтегляне