Постпредложната елипса в българската устна реч

Автори:
Страници: 77-82

Резюме:

Постпредложната елипса в българската устна реч е свързана със самата природа на езика – да се развива въз основа на принципита на икономията. В повечето случаи тя намира своето обяснение само тогава, когато се установява контекстовата семантична връзка (предходна или следходна) с другите конструкции, в които се „възстановяват” елементите от елидирането. Постпредложната елипса най-парадоксално се е появила дори и в най-невъзможната и най-малко очакваната синтактична позиция, каквато е постпредложната. На пръв поглед с това като че ли се обезсмисля самата роля на предлозите – да се съчетават най-вече с именните групи. Въз основа на елизията са се появили множество повторения в изказа, които биха могли да бъдат разгледани като следствие от склонността към запазване на равновесието в езика.

Ключови думи:

Изтегляне