(Нe)познатият език: Гергьовден при бесарабските българи
Автори:
Светлана
Георгиева
Одеския национален университет „И. Мечников“,Украйна
Страници:
74-
82
DOI: https://doi.org/10.54664/XCCZ3841
Резюме:
Терминологията на народния календар е израз на националната специфика на културите и в този смисъл изучаването е перспективно в рамките на формиращите се тенденции за европейско мислене от началото на XXI в. В статията се проучват гергьовденските обичаи и обреди в етнолингвистичен аспект. Г’ерг’евд’ен (Вч, Куб, Чш), Г’ергьовд’ен (А, Г, Кам, Дл, З), Г’ергьохд’ен (А), Г’ергьоууд’ен’ (Кр), Гьоргувд’ен (Кул), Гьоргууд’ен (Р), Герг’офден (Кир), Г’аргьовд’ан (Дн), Гиргеуд’ен (Ор) – най-големият и богат в обредно отношение пролетен религиозен празнично-обреден комплекс на бесарабските българи, който се празнува на 6.05. (по стар стил на 23.04.) и е посветен на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата. Направен е опит да се систематезират и проучат особеностите на културния диалект, свързани с гергьовденската обредност.
Ключови думи:
Гергьовден, пролетни обичаи и обреди, гергьовденски обичаи и обреди, етно- лингвистика, културен диалект, българска диаспора в Украйна.
Изтегляне
596 изтегляния от 28.6.2019 г.