Езикът на лудостта във и след комедиите на Аристофан. Наблюдения върху „осите“ и върху съвременната психиатрична лексика

Автори:
Страници: 87-96
DOI: https://doi.org/10.54664/DYNE2106

Резюме:

В старата атическа комедия много състояния, ценности и човешки реакции са преобърнати. Това се отнася и до лудостта, която по-рядко се свързва с големи нещастия или със заболяване. Изпадането в лудост най-често предизвиква смях, а може да се окаже дори полезно за разрешаването на частен или обществен проблем. В Аристофановата драма „Осите“ все пак става дума за вредоносна форма на лудост: сюжетът се основава на конфликта между поколенията – синът се опитва да вразуми баща си, който има твърде силно увлечение, дори зависимост към участие в разрешаването на съдебни спорове. Използваме това свидетелство, за да представим във втората част на текста наследството на древните езици в съвременната психиатрична лексика. От гледна точка на психиатрията са разгледани видовете психиатрични заболявания, съдържащи терминоелемент -philia.

Ключови думи:

лудост; мания; стара атическа комедия; психиатрична терминология.

Изтегляне