Съветският съюз: критични и изобличителни ракурси (наблюдения върху пътеписни книги от 20-те и 30-те години на XX век)

Автори:
Страници: 189-197
DOI: https://doi.org/10.54664/EHTU1477

Резюме:

Настоящата статия се фокусира върху Съветския съюз, представен в книгите „Какво видях в Съветска Русия. Истински разказ“ (1921) на Никола Илиев, „Истината за руския болшевизъм“ (1921) на П. Стоянов, „През великите кървави дни на Русия“ (1929) на Иван Абаджиев и „На изток – всичко ново! С.С.С.Р.: Впечатления и размишления“ (1941) на Борис Димитров. В тях образът на Съветска Русия се изгражда като тоталитарен „ад“ – затворено за външния свят общество, което стъпва върху принципите на репресиите и терора, с помощта на които подчинява не само телата, но и умовете на хората. Съветският човек не само се оказва лишен от базови човешки права и свободи – неговото съществуване е сведено до равнището на оцеляване сред всекидневните недоимък и нищета, както и страх пред заплашителната полицейска агресия.

Ключови думи:

пътуване; Съветски съюз; Никола Илиев; Иван Абаджиев; Борис Димитров; българска междувоенна литература.

Изтегляне