Литература и аскеза в „De laude eremi“ на Евхерий от Лугдун († ок. 450)

Автори:
Страници: 91-100
DOI: https://doi.org/10.54664/WHHG6564

Резюме:

„Възхвала на пустинята“ („De laude eremi“) e едно от произведенията на Евхерий от Лугдун (дн. Лион, Франция) († ок. 450), в което присъстват много интригуващи мотиви, от една страна, за изследователите на ранната латинска християнска литература и за изследователите на богословието от този период, от друга. Съчинението на Евхерий е едновременно писмо, похвална реч и християнска проповед. Предмет на настоящото изследване са литературните похвати на възхвалата, както и аскетически идеи в нея и начина на тяхното изразяване, като се търси отговор и на въпроса за нейния жанр. Формулираната теза е, че Евхерий твори в специфичен литературен жанр – похвална епистоларна проповед, в която, наред със значимостта на пустинята като място за уединена молитва и общуване с Бог, е изразено библейското и светоотеческо учение за взаимодействието между благодатта и свободната човешка воля.

Ключови думи:

ранна християнска литература; възхвала („laus“); аскеза; богословие; благодат и свободна воля.

Изтегляне