Залезът на двете царства – татари и българи през втората половина на XIV век

Автори:
Страници: 516-531
DOI: https://doi.org/10.54664/HRAG8012

Резюме:

На база на славянски, гръцки, западни и ориенталски писмени извори и археологически материал статията разглежда най-неясния период в историята на българо-татарските отношения в средновековието, покривайки времето от смъртта на хан Узбек в 1341, до превземането на Варна от татарите на Актау (Актав) през 1399 г. Подробно се анализира съдбата на татарските земи на запад от река Днестър и тяхната политическа организация в този период, ролята на татарския княз Димитрий/Темир (Demetrius princeps Tartarorum) и преселването на татарите на Актау на Балканите. В текста се представят допълнителни доказателства, за да се потвърди становището, съгласно което действията на татарите на Актау, не били насочени срещу останките на Добруджанското деспотство, както често се смята в българската медиевистика.

Ключови думи:

The Golden Horde, Despotate of Dobrudja, ‘Demetrius princeps Tartarorum’, Aktau Tatars, Prut-Dniester interfluve.

Изтегляне