La Bulgarie : parcours historiques d’un état en recherche de puissance

Резюме:

Въз основа на наблюденията в докторска си дисертация на тема „Победените страни в Първата световна война – репарации след поражението”, проследяваща хода на преговорите по налагането на военни и финансови задължения на Германия и нейните съюзници, както и въз основа на изследванията си за дейността на Александър Стамболийски и управлението на БЗНС след войната 1914–1918 г. авторът прави извод, че на България несправедливо са наложени най-много ограничения и че тя е обременена и ощетена от победителите много повече в сравнение с Германия. Във връзка с това авторът предлага изложение, изнасяно като доклад през 2017 г. от научна конференция, проведена в Университета Париж III, посветено на най-важните събития в българската история – от създаването на държавата през VII век до началото на обществените промени през 1989 г. В така представеното изложение авторът се стреми да даде конкретно-историческа основа за изводи и констатации по въпроса как българската държава „търси суверенитет“. Изложението се опира най-вече върху документите във френския дипломатически архив за новата и съвременната българска история. Първата констатация на автора е, че българската държава е била принудена да се противопостави на две могъщи империи – Византия и Отоманската империя. Той прави кратък преглед на събитията в Първата българска държава, споменава столицата Преслав и обявява, че Византия е „ту съюзник, ту противник”на българските владетели. В статията авторът откроява ролята на Иван Асен II, който според него разширява територията на Втората българска държава и нейните граници достигат три морета. Посочва се, че след като съществува 700 години, средновековната българска държава престава да съществува в резултат на експанзията на Отоманската империя, която успява да покори населението на целите Балкани и дори част от Централна Европа. Загубила своя суверенитет, от края на XIV век българската държава е със статут на провинция на Турската империя, а българите са превърнати в безправна рая. Авторът обявява Възраждането за „златен век” на българската нация, напомня за възхода на националната култура, подчертава ролята на манастирите, както и изолираните бунтове и въстания, които са „варварски потушени от Високата порта”. Тези неуспешни въстания ориентират българските надежди за освобождение към Русия. Пробуждането на българската нация авторът с основание свързва с гръцката революция през 20-те години на XIX век, „пролетта на народите” (1848–1849 г.) и Кримската война. Представена е накратко дейността на двете легии, на Раковски, Каравелов и Васил Левски за възкръсването на свободна България. В статията е отбелязана победата на Русия от 1877–1878 г. , договорът от Сан Стефано и решенията на Берлинския конгрес, които слагат край на амбициите за създаването на Велика България. Авторът подчертава значимата роля на Франция в развитието на Източния въпрос след Кримската война. Обединението на дунавските княжества през 1859 г. с намесата на Франция е основа на твърдението, че като защитник на принципа на националностите френският император Наполеон III би могъл да окаже подобна подкрепа и на българите. Той пише: „Наполеон III би могъл да подкрепи независимост или автономия на България, ако българските патриоти не се бяха насочили към Русия по силата на славянското братство. Този избор ще бъде заплатен и ние ще го видим няколко години по-късно“. Авторът съзнава, че Източният въпрос е достатъчно комплициран и прави уговорка, че позицията на Наполеон III по отношение на българите е „пропуск”, достоен за съжаление. Поражението на Франция във войната с Прусия през 1870–1871 г. принуждава правителствата в Париж да възприемат прекалено пасивна и лишена от външнополитически инициативи политика. Използвайки данните от докладите на френските дипломати за България, авторът дава представа какво те са съветвали министрите в Париж за позиция към българските проблеми в сложния комплекс от национални интереси на Балканите през XIX–XX век. Оценявайки обществените условия, които са наложили подобна позиция, авторът не отправя упрек, че през Възраждането българите разчитат на Русия, а през двете световни войни не се доверяват на Франция.

Ключови думи:

Изтегляне