В статията се разглеждат основни образи на войната в българската детско-юношеска поезия от периода 1912–1918 г. Характеризира се лирическото моделиране на войните от този период. Изследват се важни съотнасяния между концептите култура и война. Разкриват се механизмите за превръщане на баталистиката в „детска“ проблематика. Извежда се тезата за хуманистичния облик на разглеждания стихотворен корпус.