Еволюция на представите на бесарабските българи за етноидентификационните възможности на родноезиковото образование в поликултурна среда

Резюме:

В предлаганата статия се разглеждат в исторически аспект представите на българските преселници в Бесарабия и техните потомци за това как в условията на многоетнична среда е възможно да се запазят собствената етнокултурна идентичност и самобитност, как може да се противостои на асимилацията, а също така, какви задачи в тази насока общността и нейните лидери са свързвали с образованието на роден език. Разглеждат се няколко опита на българите преселници да организират обучение на роден език и е направен анализ на това, доколко е имало специални изисквания към съдържанието на обучението. Обобщавайки историята на образованието на бесарабските българи, можем да направим извод, че това е история на противоречията между стремежа на българите да учат децата си на роден език и държавната политика на Русия, Румъния, СССР и Република Молдова. Въз основа на изучените документи и научните материали по този проблем можем да направим следния извод: до 30-те години на ХХ в. се преследва самото право да се изучава роден език, докато осъзнатият акцент върху етноидентификационните съдържателни ресурси на родната словесности, както и разбирането за необходимостта да се преодолява етноцентризмът в процеса на преподаване и изучаване на родния език и култура са характерни за края на ХХ – началото на ХХI век.

Ключови думи:

Изтегляне