Гротеската и поетичната структура във филмите „Привързаният балон“ и „Последно лято“ по Йордан Радичков

Автори:
Страници: 15-32
DOI: https://doi.org/10.54664/UBKR6295

Резюме:

Статията е посветена на две емблематични филмови адаптации по творчеството на Йордан Радичков – „Привързаният балон“ (1967) на режисьорката Бинка Желязкова и „Последно лято“ (1973) на режисьора Христо Христов. Двете ленти са различни по стилово-художествената си специфика, но постигат забележителни творчески диалози между киното и литературата. В първата част на статията се изследват възможностите на избрания от Б. Желязкова гротесков принцип на изображение и съчетаването му с притчово-алегорично иносказание, характерно за Радичковото мислене. Разяснен е тоталитарният обществен контекст при създаването на филмовата творба и рецептивният отклик на критиката в миналото и днес. Във втората част на текста се обръща внимание на поетичния кинематографичен стил в претво­ ряването на металепсисите (диегетичните скокове в други наративни нива – сънища, спомени, видения) във визиони, които изграждат структурата на филмовия разказ. Адаптацията успява да пресъздаде талантливо прозаичния свят на Радичков – сплав от фолклорно-мистичен дух, изобразителна сила, живописност, образност, драматичен психологизъм, сугестия чрез музикал­ ното оформление.

Ключови думи:

гротеска, притча, визион, поетична структура, монтаж, символи.

Изтегляне