„Антихрист“ – диалектическите лабиринти на „двата града“

Автори:
Страници: 33-42
DOI: https://doi.org/10.54664/RFXK4588

Резюме:

Романът на Емилиян Станев „Антихрист“ поставя същностни за българското общество питания – за основателността на страданието и ролята на Бог в дирижирането на съдбата на народа. Текстът борави със сложни философско-религиозни въпроси, подлага на критически осъмнявания мистичното учение на исихазма, опитва се да вникне в генезиса на българските ереси и да проследи разколебаването и/или отсъствието на вярата у народа, противопоставен на догматичната убеденост на висшия клир в наличието на двата Града. Статията си служи с библейската притча за Блудния син, за да разкрие идеята за дома като топос, спрямо който синовете се съизмерват.

Ключови думи:

дом, блуден син, исихазъм, ерес, завръщане, политическа и духовна изгубеност

Изтегляне