Деантропонимна лексика с италиански произход в българския език
Автори:
Таня
Топалова
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България
Страници:
28-
36
DOI: https://doi.org/10.54664/RKPY3565
Резюме:
В статията се разглеждат лексикални елементи, образувани от имената на известни личностни или персонажи от художествени произведения, оставили своя отпечатък върху културата, из куството, историята, науката и политиката на Италия. Част от тях българският е заел от ита лианския, а други е създал по свои словообразувателни модели. Най-често собствените имена образуват ново съществително нарицателно, за да назове лица, които притежават същите ха рактеристики, независимо дали са физически, морални или поведенчески, следват новообра зуваните прилагателни, рядко глаголи. Обикновено деантропонимната лексика се използва от медиите и при устната комуникация и употребата ѝ се характеризира с висока експресивност и оценъчност.
Ключови думи:
деантропонимна лексика, заемки, италиански език, словообразуване.
Изтегляне