Тялото като бойно поле: конфликтна реторика и саможертва в „Грехът на Мàлтица“
Автори:
Велика
Гюлемерова
Бургаски държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“
Страници:
57-
65
DOI: https://doi.org/10.54664/FESL2514
Резюме:
Статията анализира романа „Грехът на Мàлтица“ от Лиляна Михайлова през призмата на конфликтната реторика и дискурсивното насилие. Фокусът е поставен върху женската саможертва като комуникативен акт и върху езика като перформативна сила, произвеждаща вина и социално изключване. Женското тяло е мислено като текст, върху който се изписват власт, страх и морални санкции. Анализът разглежда проклятието, публичния позор като ритуализирани форми на символично насилие, чрез които общността стабилизира собствените си граници. Въпреки че революционната проблематика не е панорамно разгърната, текстът имплицитно се обвързва с контекста на Априлското въстание като морален и исторически хоризонт на разказа. Романът е прочетен като критика на миметичното насилие и на следосвобожденската подмяна на моралните ценности.
Ключови думи:
конфликтна реторика, дискурсивно насилие, саможертва, публичен позор, миметично насилие, следосвобожденска ценностна криза.
Изтегляне