Societas Classica
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО

Бележки върху славянската етимология на някои български думи


Автори:
Мариана Минкова Регионален исторически музей – Стара Загора, България
Иван Иванов Тракийски университет – Стара Загора, България

Страници: 114-125
DOI: https://doi.org/10.54664/ZLJN5575

Резюме:


В предишни наши публикации беше коментирана способността на някои думи, подозирани за прабългарски, да образуват семантични гнезда в българския език (Иванов 2016; Иванов, Минкова 2019). На основата на анализа на значителен брой такива думи беше изведено правилото, че ако тези думи са имали индо-ирански произход, те са образували големи семантични гнезда, а ако са имали алтайски произход, те са останали изолирани. В настоящото изследване е обърнато внимание на други старобългарски думи, които имат общославянски характер, но техният реконструиран славянски първообраз изглежда напълно изолиран спрямо съседните и близки индоевропейски езици. Като правило на всяка такава българска или старобългарска дума беше посочен тъждествен когнат от южния, сакски (согдийски) клон на източно-иранските езици. Този извод се съгласува с данните (Иванов, Минкова 2024), които подкре пят представата, че прабългарите са сакскоговорещи изселници от планинския район на Согдиана.


Ключови думи:

Согдиана, сакски език, източно ирански езици, стари бъл гарски думи, индо-ирански произход.

Изтегляне