Дискусиите за таланта и човешката природа през периода Уей-Дзин
Автори:
Десислава
Дамянова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България
Страници:
217-
229
DOI: https://doi.org/10.54664/CMDY4623
Резюме:
Настоящият доклад изследва теорията за човешката природа на Лиу Шао, поставена в контекста на актуалните за периода Уей-Дзин (времето на сюенсюе) дискусии за способностите и природата, както и на спора за та ланта и характера. Спорът за „цай“ и „син“ (таланта и характера) осигурява идеалния модел на мъдреца в неодаоизма. Идеите на Лаодзъ и Джуандзъ заед но с будисткото учение за праджня (мъдростта) и нирвана са в основата на сюенсюе между династиите Хан и Дзин; но главната идея е да се разграничат принципите на „бън“ (корен/основа) и „мо“ (разклонения/феномени), „йоу“ (наличното) и „у“ (неналичното). Чрез сближаване между конфуцианството и даоизма Уан Би синтезира концепцията за идеалния човек – Кундзъ (孔子), а не Лаодзъ. Тъй като дискусията за таланта и характера е сходна по своя та същност с основната тема на сюенсюе – субстанцията („бънти“), те са обединени в общ онтологичен модел. Антропологията в учението за „сюен“ е тясно свързана с онтологията и всъщност последната е основа на теорията за човешката природа. Краят на спора за „цай“ и „син“ подхожда към про блема за човешката природа именно от онтологична гледна точка – моделa на идеалната личност. Седмината мъдреци от бамбуковата горичка увенчават изследването, като разширяват неговия тематичен обхват по посока на инте лектуалната критика на своето време и проблема за философското тълкувание на свободата, което е прецедент в духовната атмосфера на древен Китай.
Ключови думи:
философски дебат, човешка природа, талант и характер, Древен Китай (Уей-Дзин).
Изтегляне