Садо – пътят на чая от Китай до Япония
Автори:
Катя
Маринова
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България
Страници:
286-
300
DOI: https://doi.org/10.54664/CLAT7557
Резюме:
Sadō1, или chadō се пише с йероглифите за чай и път. Michi (dō; tō) е част от названията на много термини, свързани с бойни или приложни изкуства: aikidō, kendō, самурайският кодекс bushidō, изкуството за оценяване на благовония (kōdō) и дори японската религия шинтоизъм Shintō могат да се преведат като „пътят на...“ (пътят на чая; пътят на хармоничната сила; пътят на меча; пътят на самурая; пътят на божествата). Път в тези тер мини е със значенията си ‘дълг, морал; учение, път’. Когато става въпрос за самата концепция „японска чайна церемония“, се използва предимно терминът садо, а като ритуал – чаною („гореща вода за чай“). В настоящия доклад ще използваме термина садо, тъй като целта е да изследваме пътя на традициите в пиенето на чай от Китай, тяхната родина, до Япония.
Ключови думи:
садо, чадо, чайна церемония, японска чайна церемония, Китай, Япония.
Изтегляне