Устната традиция на айну. Жанрови особености
Автори:
Милица
Минева
Страници:
301-
319
DOI: https://doi.org/10.54664/ABXQ9622
Резюме:
Статията разглежда устната традиция на айну, туземното
население на Япония, което в момента живее предимно на о-в Хокайдо. Те са
признати за изолиран народ и език без никаква връзка с други народи и езици.
Дълги години са подлагани на асимилация и дискриминация от страна на япон
ското правителство и общество до степен, че населението им рязко спада и
губят директна връзка със собствените си традиции, ритуали, език и култура.
През последните три десетилетия се забелязва възход в опитите за възста
новяване и съживяване на загубеното наследство чрез различни инициативи,
проекти и събития. Айну има изключително устна култура и те никога не
създават своя писменост. Устно предаваните традиции имат свои характе
ристики, които са посочени накратко в статията. Жанровата класификация
на устната традиция на айну е все още обект на изследване и при нея има
пространствени и диалектни варианти, но грубо изследователите говорят за:
„епически поеми за герои, героичен епос“ (英雄叙事詩) и „епически поеми за
божества, или божествени песни“ (神謡) – изпълнявани ритмично като песен,
и „сказания в проза“ (散文説話), които не се пеят и също се делят на няколко
вида. Освен тях съществуват също песни, гатанки, поздрави, дебати, молит
ви и др.
Ключови думи:
устна традиция, героичен епос, божествени песни,
сказания в проза, юкар, ууепекер.
Изтегляне