Късновавилонско заклинание срещу Ламашту от Урук. Наблюдения върху текст TCL 6, 49

Резюме:

На демона Ламашту са посветени многобройни заклинания от древното Двуречие. Светът на тези текстове е многолик и свързан с традициите в този литературен род от различни епохи.1 Ламашту е описвана в изворите като носител на изначално зло.2 Под формата на различни заболявания, характеризиращи се с треска и внезапна смърт, тя напада своите жертви сред хората и добитъка, които са най-често новородени деца.3 За разлика от пове- чето демони Ламашту има своя генеалогия. Тя е била дъщеря на бога на небесата Ану, която той прогонил на земята, защото поискала да й разреши да се храни с човешки плът и кръв. След прогонването £ Ламашту се превърнала в страшен демон, който постоянно тревожел хората със своите злодеяния (Farber 1980–83, 439, 444–445, Black, Green 1992, 115–116, Wiggermann 2000, 224–236, Мукарзел 2013, 587–580). Пряко свързани с демона са различни заклинания и ритуални напътствия, датирани от края на III-то до края на I-то хил. пр. Хр. (Farber 1980–83, 439–441). Те се подразделят в три основни групи: първата се състои от Каноничната серия Ламашту и се датира в началото на I-то хил. пр. Хр., втората е представена от хетерогенни заклинания, наречени неканонични, чието съдържание се различава от това на поместените в Серията, а третата група се състои от многобройни амулети срещу демона с развита иконография.4 Заклинанието в текст TCL 6, 49 е част от втората изворова група, характеризираща се с голямо разнообразие по своите форма и съдържание.

Ключови думи:

Изтегляне