Икономически и правни реформи в Китай през династия Тан (VII–X в.)

Резюме:

На територията на Китай след падането на династия Хан (206 пр. Хр. – 220 сл. Хр.) настъпва период на вътрешни конфликти и въстания, продължаващ 350 години. В средата на VI в. Китай се състои от четири основни политически единици – Северна Джоу (на северозапад), Северна Ци (на североизток), малката държава на династия Лян (по средното течение на р. Яндзъ) и империята на Чън (на юг от долината на Яндзъ). Стабилността в Китай започва с идването на власт на династия Суй (581–618), но би било прекалено да приписваме цялата заслуга за политическото обединение единствено на династия Суй, тъй като обединението на северен Китай в действителност е дело на Северна Джоу. За краткият период от 37 години, в който съществува Суй, управляват само двама императори – император Уънди и синът му – император Янди, чиито главни политически ходове са ограничаването властта на аристокрацията и военнослужещите, и въвеждането на нов принцип на заемане на държавните постове, а именно – провеждане на изпити за държавни чиновници от Съвет по гражданските служби на всеки три години, а възможните степени също са три на брой като най-престижна е „сиуцай” – „забележителен талант”. Започва се изграждането на нова столица – Чанан (Chang’an)1; въвежда се контрол на служителите чрез “закона за избягване”, според който не се назначава на служба чиновник в областта, в която е роден, и „закона за ротацията” (Робъртс 2009, 85–86), който пък ограничава времево периода на службата. Създава се кодексът Кайхуан (Kaihuang lü), където са синтезирани северната и южната правни традиции в 12 глави. Някои от най-жестоките наказания са отменени в новия закон, а чиновниците и аристокрацията можело да ползват привилегии при някои престъпления срещу дадена сума пари или като приемат да бъдат понижени в длъжност. Уънди реформира и поземлената, и данъчна системи. Обикновените хора трябвало да плащат три вида данъци: поземлен данък (изплащан в зърно), данък тъкани (плащан в коприна или лен) и трудов данък (20 дни задължителен труд в полза на дър- жавата за всички пълнолетни мъже). Императорът предприема и други много важни стъпки – демилитаризира населението, което в никакъв случай не означава отказ от водене на войни, започва строежа на защитни стени срещу тюрките и създава военни колонии по границите. В действителност, политиката на двамата императори от епоха Суй показва впечатляващ континуитет. Строителството на големия канал2 и на хамбарите в районите на Луоян и Чанан3 (гр. Дасин /Daxing преди) започва още при управлението на Уънди, а една от първите му инициативи е да изгради двете огромни столици в долините на реките Уей и Луо.

Ключови думи:

Изтегляне