Някои бележки за раннобългарската история на Берое

Резюме:

През 705 г. Тервел (700 – 721 г.) присъединява по мирен път областта, наречена от българите Загора и само след три години в решителна битка с войските на Юстиниан II отстоява тази важна за защитата на държавата територия. Според „Продължителя на Тео- фан” и Скилица-Кедрин, т.нар. от българите Загора, се простира от Сидера „една долина така се нарича”, до град Дебелт на черномор- ския бряг (Theophanis Continuati 1964, 117–118; Georgii Cedreni – Ioannis Scylitzae 1965, 238). Очевидно е, че за хронистите античният Дебелт е по-маловажен и по-малко известен в сравнение с долината Сидера (Желязна), защото тази долина се намира до стария, преблестящ град на Тракия – Берое. Някои изследователи отъждествяват тази неясна долина с някой от старопланинските проходи от района, но не вземат предвид, че проходът трябва да бъде много известна долина с течаща през нея река. През 1873 г. П. Шафарик допуска, че Сидера съвпада с прохода Чалъкавак (Ришки) по пътя от Шумен за Карнобат (Šafařik 1873, 190), през 1876 г. Иречек приема, че Сидера съвпада с прохода Демир-капу („Желязна врата”) при Сливен (Иречек 1978, 171). Според тези автори Тервеловата област Загора е тясна зона, дълбоко вклинена в посока север-юг към Константинопол, с което те се опитват да илюстрират идеята за „агресивния характер” на ранните българи. Това мнение се поддържа от някои съвременни историци. Според наложилата се добре обоснована представа, Тервеловата Загора се простира от Берое до Дебелт (Български военен атлас 1979; Иванов 2009, 83–98), а долината Сидера е днешният Змейовски проход–долина1 (Демир Хисар, Демир хан, Железни врата), в която тече пълноводната река Бедечка. Това схващане се подкрепя и от данните в мирния договор от 716 г., където е упоменато, че разположеният западно от Загора район около византийския топоним (крепост) Милионе (на гр. език „ябълка”) се присъединява към областта и към България (Theophanes, 285). Много български историци (Gjuzelev 1969, 155–169; Фол и др. 1981, 43) обосновано приемат, че този новоприсъединен район се намира около днешния връх Големия хисар (Медо касаба, Хисар град – 250 м), разположен запад- но от Димитровградското село Ябълково (Алмалии). Върхът все още носи старото име Милионите (Лещаков 2008). Вероятно след като през 716 г. българите присъедининяват района Милионе към Загора, те започват да укрепват върха Големия Хисар с типичния за тях начин на строеж с каменни квадри2.

Ключови думи:

Изтегляне