Въпросът за култовия топос и за традициите и трансформациите, които се наблюдават в неговата перспектива при прехода от Античност към Средновековие и от езическа религиозност към християнство в южнодунавските земи е част от по-обширната проблематика на този преход.1 Съответно преминаването от култа към езическите херои към култа към християнските светци също представлява част от този проблемен кръг и той може да бъде наблюдаван и изследван в контекста на споменатия култов топос. Неговото развитие в цялото му многообразие представлява една много добра илюстрация на процесите на традиции и трансформации в южнодунавските земи. Процесът на трансформация в случая се проявява на две равнища – официално и фолклорно. Най-общо може да се каже, че на официално ниво отношението между двата типа религиозност има характер по-скоро на антагонизъм, а на фолклорно ниво отношението има характер по-скоро на приемственост. Тези култови топоси са наричани още топоси на вяра-обредност,2 свещени места или свещени участъци.