Темата за избавлението в трета книга на "Оди" на Хораций (III, 8 и III, 14)

Резюме:

Темата за избавлението в Carmina на Хораций е добре про- следима едва на макронивото на една цяла книга; само отдалечава- нето на достатъчно разстояние позволява на окото да я улови като ясен контур. Това наблюдение, разбира се, важи за повечето теми на Хорациевата поезия, които в прочит „отблизо“, на нивото на една отделна ода, сякаш винаги оставят усещането за недоизказаност. Определянето на темата и на нейните граници в отделната лирическа творба се утежнява от прословутата дихотомия на Хорациевата ода – разкъсването на стихотворението на две привидно несвързани части, така че темата (или темите) напомнят крайче от пъзел, чиято логика би станала видима само от известна дистанция. Ето защо проблемът за читателя на Carmina идва от опасността да тривиализира автора, опростявайки изплъзващите се теми до крилати фрази (carpe diem), а за критика – от опасността да не излезе от мрежата на интер- и интратекстуалните препратки. Това се вижда ясно в натрупаната критична литература „за“ или „против“ единството на Хорациевата ода; началото на дискусията е сложено през 50-те години на XX в. с анализите на Ф. Хайниман и Х. Л. Трейси (Heinimann 1952; H. L. Tracy 1952), но тя е актуална и днес, както се вижда от броя на статиите, посветени на проблема за structure and design у венузин- ския поет. Показателно е, че повечето такива изследвания се съсре- доточават върху една ода и че независимо от изходната теза, че Хорациевият carmen никога не съответства на една-единствена тема, защитавайки единството на структурата, те предпоставят и единство на темата. Критици като Р. О. Лайн виждат това единство като нещо, зададено a priori от гръцките образци на „Оди“ и това би било вярно, ако не се смесваха манипулативно тема и повод за написването на творбата (Lyne 1995: 64): „I think that he, like his archaic models, likes to ground his poems in a unified occasion, or an illusion of such an occasion“.

Ключови думи:

Изтегляне