„Сляпо“ рецензиране

Всички ръкописи в „Диоген“ се приемат при условията на обявен краен срок за подаване на всяко издание (две издания годишно). „Диоген“ прилага процедура на двойно „сляпо рецензиране“: рецензентите не са известни на авторите, и обратно – авторите не са известни на рецензентите. Редакторите определят рецензентите на оригиналните статии, доклади, отзиви и допълнения. Главният редактор оценява всеки подаден към книжната поредица ръкопис, за да прецени дали темата и съдържанието му съответстват на тематичната насоченост и етичните норми. Всеки ръкопис, който отговаря на общата насоченост и на етичните правила на книжната поредица, се предлага по-нататък за „сляпо рецензиране“. Помощник-редакторът проверява дали избраните ръкописи отговарят на техническите изисквания. Тези, които не отговарят на изискванията, се връщат на авторите за корекция или се отстраняват от оценителния процес, ако периодът за приемане на ръкописи е изтекъл.

Редакторите канят изследователи за „сляпото рецензиране“ на избраните ръкописи. Главният редактор е отговорен за определянето и обявяването на крайното решение за всеки ръкопис. Главният редактор може да се консултира с членовете на Съвета, ако има големи различия между рецензентите и редакторите за оценката на даден ръкопис. Цялата кореспонденция, свързана с определен ръкопис, е конфиденциална.

Рецензентите на отделните ръкописи се определят според тяхната експертност, репутация и професионален опит. Съветът е отговорен за постоянното обновяване на базата данни с рецензенти на книжната поредица.

Диоген се придържа към най-добрите академични практики и възприема публикуването на статии като творчески процес на сътрудничество между авторите, рецензентите и редакторите. Целта на „сляпото рецензиране“ е да оцени академичното качество на предоставените за публикуване ръкописи. Конструктивният критицизъм е необходима част от този процес, затова той трябва да бъде осъществяван по професионален и уважителен начин. От рецензентите се очаква да подадат към редакторите своите рецензии със заключения и препоръки в 30-дневен срок. Ако е необходимо, рецензентите могат да пренесат своите забележки директно в текста, като използват режима на проследяване на корекциите.

Рецензентите трябва да оценяват дали ръкописите отговарят на следните условия:

I.Секция 1: научно съдържание;

• статията е свързана с темата на броя;
• статията е актуална;
• темата на статията е оригинална;
• привлечена е актуална научна литература;
• приложени са адекватни научни методи;
• постигнати са значими резултати;
• аргументи, подкрепящи заключението.

II.Секция 2: качество на ръкописа

• резюмето отразява достатъчно ясно съдържанието;
• темата е въведена ясно;
• предишните достижения са представени коректно;
• методологията и методите са формулирани точно;
• структура на изложението;
• яснота на заключението;
• организация и коректност на цитираната литература;
• ясен академичен език;
• дължина на статията.

Критериите се квантифицират чрез скала за измерване от 0 до 5, където 0 означава „слабо“, а 5 означава „отлично“. Ръкописите се класифицират в 4 заключения:

1.    Да се приеме за печат в предоставения вид (когато всички критерии в двете секции имат резултат, равен или по-висок от 3).

2.    Да се приеме за печат с малки поправки, без необходимост от следваща рецензия (когато не повече от един критерий в секция 1 и/или не повече от 2 в секция 2 имат оценка, по-ниска от 3, но не и 0).

3.    Да се приеме за печат с основни поправки и отново да бъде рецензирана (когато не повече от два критерия в секция 1 и/или не повече от 3 в секция 2 имат оценка под 3, но не и 0).

4.    Да се отхвърли (когато повече от два критерия в секция 1 и/или повече от три в секция 2 имат оценка под 3 или има критерии с оценка 0).

Забележките и препоръките се отразяват в края на рецензията.