Нови извори на живот: стихотворенията „Спиралите“, „Лапис лазули“ и „Имитация от японски“ на Уилям Бътлър Йейтс

Автори:
Страници: 147-158
DOI: https://doi.org/10.54664/WJDW4407

Резюме:

Ирландският поет Уилям Бътлър Йейтс е удостоен с Нобелова награда за литература от Кралската шведска академия „за неговата вдъхновена поезия, която с изключително изящната си форма дава израз на духа на цяла една нация“. Настоящата статия се фокусира детайлно върху три стихотворения от т.нар. „модернистичен“ период в творчеството на Йейтс, които той включва в цикъла „Нови стихотворения“ (1938 г.): „Спиралите“, „Лапис лазули“ и „Имитация от японски“. Тези късни творби се явяват като логическо следствие на предходните му занимания с философия и окултизъм, митология и история, живот и изкуство. Усилените опити на поета да изгради митопоетически стереотипи надхвърлят индивидуалните версии на мита в търсенето му на един по-дълбок смисъл, за да представи в завършен вид онзи желан образ, който е градил през целия си живот. В по-късните си произведения Йейтс успява да артикулира значими идеи за ключови морални и философски проблеми, свързани с човешката същност и човешкото битие.

Ключови думи:

Уилям Бътлър Йейтс; спиралите; лапис лазули; Каменното лице; стилистични маски, реторика на сарказма; драматизация на спикера

Изтегляне