СПИСАНИЕ "ПРОГЛАС"
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО

Апозитивната конструкция в българския език – проблеми, възгледи, решения


Автори:
Антон Гецов Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България

Страници: 204-214
DOI: https://doi.org/10.54664/VCRK2447

Резюме:


В статията се представят решения, свързани с разкриване на посоката на зависимост между компонентите на апозитивната конструкция. Акцентира се върху анализа на най-аморфния и дискусионен структурен тип: съществително нарицателно име + съществително собствено име. Едно от тези решения се отнася до избора на базов изследователски подход, чието последователно и логически издържано прилагане би спомогнало за коректното „разпределение“ на синтактичните функции на компонентите в конструкциите от този структурен тип. В статията се обръща специално внимание на автонимната употреба на съществителните собствени имена. Тя е обвързана с допускането, че двата компонента на този тип апозитивна конструкция могат да имат обща, съвкупна референция, която е функция от различните им референциални характеристики и за чиято реализация те допринасят в различна степен.


Ключови думи:

апозитивна конструкция; логически подход; апозиция; референция; автонимна употреба

Изтегляне


812 изтегляния от 22.12.2021 г.