Относно имперфектните причастия в образуването на българския сегашен перфект и несвидетелствеността на третоличните му форми

Автори:
Страници: 32-41
DOI: https://doi.org/10.54664/SHBU5087

Резюме:

В лингвистичната българистика (не)свидетелствеността на сегашния перфект се описва по различни и противоречиви начини. Мнозина изследователи игнорират въпроса, някои твърдят, че сегашният перфект е неутрален спрямо свидетелствеността. Преобладава становището, че във формите от типа съм + ‑л (т.е. съм + минало деятелно причастие) са застъпени три различни основни стойности, граматикализирани: перфект, инференциал, ренаратив. Но ако това са три омонимични грамеми, а перфектът е неутрален спрямо свидетелствеността, излиза, че перфектът противостои на инференциалите и ренаративите с това специфично свойство, което отсъства при вторите две – тъй като те са строго несвидетелски. Подобна теза обаче би била дефектна, защото третоличните форми на сегашния перфект, които са много по-фереквентни, са несвидетелски – без каквото и да било изключение. Те са несвидетелски и тогава, когато са образувани от имперфектни причастия. Нетретоличните форми на сегашния перфект подлежат на допълнителни проучвания. Но статутът на третоличните форми като несвидетелски трябва да бъде вписан в българските граматики, тъй като липсата в тях на тази много важна характеристика ги дискредитира.

Ключови думи:

несвидетелственост; свидетелственост; сегашен перфект; аористни причастия; имперфектни причастия

Изтегляне