Колокацията като междуславянски диференциален признак (с оглед на южнославянските езици). Част I
Автори:
Ценка
Иванова
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България
Страници:
96-
122
Резюме:
Високата степен на родство между славянските езици поставя въпроса за критериите, по които те се разграничават помежду си. Чрез различаващи се механизми на съчетаемост и лексикосе- мантично разпределяне общата по произход лексика формира облика на отделните славянски езици. Колокациите или синтагматичната организация на думите играят ролята на междуславянски диференциален признак и съдържат редица специфични черти. В определени езикови ситуации особеностите на колокациите се обвързват със социолингвистични процеси на дивергенцията на книжовни езици. Съвременната езикова ситуация в южнославянския или балканския славянски ареал налага както известна ревизия на теоретични формулировки, така и ориентация към нови методологически и научно-приложни ракурси.
Ключови думи:
славянски езици, диференциални признаци, коло- кации, лексика, синтагматична съчетаемост, дивергенция, юж- нославянски езици.
Изтегляне
338 изтегляния от 22.11.2016 г.