Високата степен на родство между славянските езици поставя въпроса за критериите, по които те се разграничават помежду си. Чрез различаващи се механизми на съчетаемост и лексикосе- мантично разпределяне общата по произход лексика формира облика на отделните славянски езици. Колокациите или синтагматичната организация на думите играят ролята на междуславянски диференциален признак и съдържат редица специфични черти. В определени езикови ситуации особеностите на колокациите се обвързват със социолингвистични процеси на дивергенцията на книжовни езици. Съвременната езикова ситуация в южнославянския или балканския славянски ареал налага както известна ревизия на теоретични формулировки, така и ориентация към нови методологически и научно-приложни ракурси.