Продуктивни модели на валентна вариативност в английския и българския език


Свилен Станчев

Резюме:

В традициите на структурната лингвистика е обичайно да се приема, че един и същ глагол може да има различни синтагматични реализации, напр. He closed the door – The door closed, или Тя спря колата – Колата спря. Функционалната граматика на Dik (1997) въвежда разграничението между семантичната компонента на глагола и неговата предикатна рамка. Последната може да варира – да се редуцира или да се разширява, докато семантичната компонента остава непроменена. Статията проследява характерни за английския и за българския език продуктивни модели на глаголна деривация чрез валентна вариативност, т.е. редукция, или разширяване на предикатната рамка. Чрез иновативно прилагане на функционалния анализ работата поставя в една теоретична рамка широка гама от конструкции, включително локативното допълнение, структури с дативно разширение (т.нар. „свободен датив”) и българския „диспозитивен датив”.

Ключови думи:

Функционална граматика, валентна вариативност, предикатна рамка, редукция, разширяване, локативно допълнение, датив

Изтегляне


19 изтегляния от 19.12.2017 г.
Bulgaria / Germany / Russian Federation / United States