„[...] Едно пътуване [...], което не бе завръщане“ За структурата на паметта в „Гласовете от Маракеш“ (1967) на Елиас Канети


Матяш Бирк

Резюме:

„Гласовете от Маракеш“ (1967) е един от характерните текстове на австрийския писател от български произход и Нобелов лауреат Елиас Канети. Своеобразните „Записки след пътуването“, от една страна,основополагат афористичния стил на многотомните му „записки“, а от друга се вграждат в европейската традиция на пътеписа като жанр, посветен на мемоарната култура. Статията проследява реториката на спомена като наративен принцип, обединяващ импресии на пътешественика като страничен наблюдател на реалното пътуване, размисли върху доразвитите във въображението му сюжети и реторичните му похвати за изказа на общочовешки значими послания.

Ключови думи:

Елиас Канети, Маракеш, реторика на паметта, ретроспективен пътеписен наратив

Изтегляне


56 изтегляния от 28.6.2018 г.
Bulgaria / China / Europe / France / Germany / Russian Federation / Slovenia / Ukraine / United States