Годишник на Историческия факултет
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" - УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО

Огузнаме на Сейид Локман и Саръ Салтук


Автори:
Ахмет Ташгън Вейсал Байрам Йонер Алтай

Страници: 375-404

Резюме:

Това проучване има за предмет Огузнамето на Сейид Локман, чието единствено ръкописно копие се намира в Националната библиотека на Виена. В края на текста, който е предаден и на латински, е добавено копие на оригинала на Огузнамето. По този начин, извличайки отново на дневен ред мястото и значението на изследванията за Саръ Салтук и Добруджа в Огузнамето на Сейид Локман, се цели връщането на текста обратно в академичните среди и привличане на тяхното внимание. Огузнамето на Сейид Локман е публикувано за първи път през 1854 г. от Яков Джон Вилхелм Лагус на латински. Впоследствие през 1986 г. в Турция е публикуван цитат от текста на Лагус от Харун Гюнгьор. За първи път в това проучване произведението е публикувано заедно с оригиналния текст. Единственото копие на произведението се намира в Отдел за съхранение на ръкописи на Австрийската национална библиотека под каталожен номер Н.О. 17а, b, c. Копие от произведението е получено от съответната библиотека и е представено тук чрез съпоставяне с горните публикации. В резултат на това доскоро двата източника за Саръ Салтук бяха Язъджъзаде и Сейид Локман. Съответно, Огузнамето на Сейид Локман има безспорно значение по отношение на Саръ Салтук. Произведението, което съдържа нова информация относно Саръ Салтук и наскоро доби популярност в научните среди, е Tuffâhu’l-Ervâh на Ибн Серрач. Направени са обстойни изследвания върху труда на Ибн Серрач Tuffâhu’l-Ervâh. По този начин информацията, която хвърля светлина върху аргументите, относно това, че Огузнамето на Сейид Локман не може да бъде източник, се съдържа в труда на Ибн Серрач.


Ключови думи:

Сейид Локман, Огузнаме, Саръ Салтук, Добруджа, Селджукски, Византия.

Изтегляне


13 изтегляния от 19.5.2020 г.