Статията проследява как се структурират и изпълват със съдържание културноидентификационните модели на следосвобожденския ХІХ век. Във фокуса на вниманието ни са механизмите на самобитния модел на завръщането в детския спомен, постигнат от Тодор Влайков в мемоарите му „Детски години” (т. І). Тълкуват се концептуалните микромодели, касаещи: „прислоняването” на ретроспекцията около разгърнатата и сакрализираща спомена визия на интериора в родния дом; маркирането на мъжко-женските функции при усвояването на домашното микропространство, „разпределено” между майката и бащата; стриктното придържане към етнографските факти във вътрешната архитектура на родната къща на героя разказвач и фиксирането на стилово-архитектурни особености на епохата.