Съобщение: Структурно-функционален статус на славяно- българския език на „История славянобългарска” (към типологията на хибридните варианти на църковнославянския език)


Атанаска Тошева

Резюме:

Обективният анализ на „История славянобългарска” показва невъзможността Паисиевият език да бъде отнесен изцяло нито към църковнославянския език, нито към народно-разговорния български език. В „Послесловието” самият Паисий представя своя езиков замисъл и нормативен критерий, определяйки езика на своята История като славянобългарски – една нова хибридна езикова формация, която присъства в българската книжнина до 40-те години на XIX век. Хибридните езикови формации се утвърждават в българската и сръбската историография и бележат периода между залеза на църковнославянската традиция и началото на езиковото възраждане.

Ключови думи:

славянобългарски език, църковнославянски език, народно-разговорен език, хибриден вариант, езикова ситуация

Изтегляне


315 изтегляния от 29.11.2016 г.
NA / Austria / Bulgaria / China / Cote D'Ivoire / Czech Republic / Europe / Germany / Greece / Ireland / Japan / Macedonia / Poland / Russian Federation / Turkey / Ukraine / United Kingdom / United States