Природа на жертвоприношението в поезията на Ботев


Сирма Данова

Резюме:

Текстът изследва двете мартирологични стихотворения на Христо Ботев – „Обесването на Васил Левски“ и „Хаджи Димитър“. Двата текста са мислени като сцени на жертвоприношение. В Ботевата поезия пейзаж се появява единствено в тези две творби, в чийто център е жертвената криза. Жертвоприношението е представено като събитие със знаков за общността статут. В „Хаджи Димитър“ обаче на мястото на общността стои природата. Изследван е аграрният субстрат на стихотворението по отношение на митологичния му потенциал. Ботев предоставя два различни модела на освещаване: юдеохристиянски („Обесването“) и езически („Хаджи Димитър“). В крайна сметка авторът изобретява пейзажа на едно модерно жертвоприношение, основано на анархистична чувствителност, като косвено вписва и себе си в него.

Ключови думи:

жертвоприношение, общество, природа, митология, анархизъм.

Изтегляне


156 изтегляния от 19.12.2018 г.
Bulgaria / Cote D'Ivoire / Europe / Germany / Greece / Russian Federation / Slovenia / Turkey / Ukraine / United Kingdom / United States